неделя, 25 декември 2016 г.

Предновогодишни размисли

Навръх Коледните и Новогодишни празници, отново намерих малко време за да напиша нещо ново, почти два месеца и половина, откакто за последно публикувах един видеоклип на Enigma. 
В последните месеци си давам сметка, колко е трудно да се поддържа постоянството в процеса на поддържането на един блог. Дори ми е минавала мисълта, дали не е по-добре да го оставя в миналото и да приключа с тази своя дейност?    
Не един път ми се е случвало да реша да напиша някой нов текст по дадена тема, но отваряйки бялото поле на все още празната страница за публикуване се отказвах твърде бързо. Вероятно това се дължи на факта, че обществения интерес към дадена тема приключва от два до три дни, след нейното развитие. Спомнете си например, как при отразяването на инцидента в Хитрино, журналистите от три различни телевизии предаваха едно и също, показваха едни и същи хора и ги питаха едни и същи неща в продължение на няколко дни, поради което беше без значение, коя телевизия ще си пуснеш...  
Във време, в което всеки втори броди по улиците с телефон, снабден с качествена камера и профил в социална мрежа с около 1000 последователи, публикуването на информация е по-лесно и достъпно, отколкото беше преди 5-10 години например. Кой освен телевизията, можеше до преди няколко години да предава на живо? Сега това е масово явление, но въпросът е там, че сега зяпаме в камерата и дори не можем да кажем едно смислено изречение...
Поддържането на един смислен личен блог обаче (поне за мен) изисква повече усилия и време, по-голямо планиране, по-добро осмисляне на всяка една публикация и повече събирането на информация. Следващата стъпка е една вече завършена публикация да достигне до повече хора и да получи повече прочитания. Когато съдържанието е качено директно в дадена социална мрежа, с напълно завършен профил, то само за няколко минути може да достигне до значителен брой хора. Не така стоят нещата обаче с външен линк, който трябва да отвориш от телефона си и за който ще трябва да отделиш минимум 3-4 минути само за да го прочетеш...  
Затова и не един път си задавам въпросът, дали трябва да продължа да поддържам този блог, макар, че в последните две години все по-рядко пиша тук и въпреки това, че все по-трудно намирам време за това свое "странично" занимание?
Отговорът е по-скоро "ДА" - трябва да продължа, независимо от това, колко често ще продължа да пиша. Дори и да е само по една публикация в месеца, или пък само 10 в рамките на календарната година, всичко това би си струвало усилията, защото този блог е моето място, където мога да продължа да споделям своите мисли, преживявания и други моменти от нашето все по-забързано ежедневие.
Времето е може би единственото, което ми е необходимо да имам в наличност, за да продължа да публикувам тук, защото като цяло в последните една-две години то все повече не ми достига. Но като се замисля, в наши дни на кого ли изобщо му достига времето?  
...
Накрая, искам да пожелая на всеки, който по някаква случайност е попаднал в блога, да посрещне коледно-новогодишните празници в компанията на хората на които най-много държи и обича, защото всичко друго е преходно и временно!
Бъдете преди всичко живи и  здрави, защото всичко останало рано или късно може да се постигне или поправи!

Весели празници!!! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар