понеделник, 7 декември 2015 г.

Моите енигматични моменти

Началото на тази история е поставено на 3-ти декември 1990 г, когато песента "Sadeness Part І" започва да изкачва музикалните класации. Бил съм само на 3 и определено съм пропуснал този първи енигматичен момент. 
А поводът за тази статия е скорошния призив на Мишел Крету към всички фенове на Enigma да споделят най-съкровените си спомени свързани с Enigma. Аз реших да направя това тук, вместо в официалния сайт на проекта. 

И така. Първият ми спомен от музиката на Enigma са някакви откъслечни мелодии, които съм чувал в музикалното оформление на предавания по телевизията в средата на 90-те. Спомням си, че музиката от "Sadeness Part І" беше използвана за фон на някаква рубрика в предаването "Бразди" по БНТ, което и днес все още е на екран. Разбира се, тогава не знаех чия е тази музика, камо ли пък кой я изпълнява. Знам само, че ми допадаше и всеки път щом я чуех исках никога да не свършва...
По онова време имахме един касетофон, но сравнително рядко слушах радио, за да мога да чуя песента, в случай, че я пуснат. Човек дори и да си харесаше някоя песен, трябваше да бди над радиото с часове за да чака да я пуснат, и да си я запише на касетка. 
И така, до момента, в който в един ден на новата интернет ера, един мой познат ми даде два диска с музика от различни жанрове да си ги преслушам временно. И тогава чух онази песен отново - "Sadeness Part І". Изпитах невероятното чувство на свобода, на прилив на енергия, на уникални вътрешни емоции, които се разбушуваха в мен. Връщах тази песен отново и отново. Пусках я отново и отново, наслаждавах се на всеки ритъм, на всеки звуков удар, който излъчваше уредбата ми. Това, което чувах беше различно от всичко онова, което слушах до този момент. Именно тогава преоткрих музиката или по-точно най-хубавата част от нея, която можеше да ме накара да изпитам микс от емоции в рамките на някакви си 4 минути.
"Return to innocence" или "песента на живота", както още я наричам - няма друга такава, с която бих я сравнил или поне още не съм я намерил. Но "Завръщането към невинността"  ме е връщало не един път назад във времето, през годините, през спомените, през онова, което съм бил или онова, което съм искал да бъда. Тази песен ме кара да се връщам назад във времето, към любими хора, които напуснаха този живот и се пренесоха в един надявам се по-добър свят. 
"Спомени от бъдещето"
Не помня как се казваше човекът, който даде това определение за музиката на Enigma в едно от изданията на радиопредаването "Картини от една изложба", но то ми допадна и го запомних. Това е Enigma. 
Безброй са моментите, в които съм слушал тази музика - в моменти на радост, тъга, щастие, меланхолия, гняв, надежда и пр. Enigma винаги е била една опора, един извор на емоция и усещане за нещо, което винаги ме е карало да продължавам по своя път...
Всяка песен носи някакво послание. Всяка песен ме кара да се замисля. Всеки тон ме кара да настръхна, отново и отново...Слушал съм албумите на Enigma стотици пъти, но те така и не ми омръзнаха през годините, нещо, което е съвсем нормално за повечето музикални проекти, които излизат на конвейр през последните 10-15 години и които залязват толкова бързо, колкото и са изгряли на музикалния небосклон.
Но вече 25 години Enigma продължава да се развива, изследвайки едни нови музикални хоризонти, благодарение на Мишел Крету, Андрю Доналдс, Рут Ан-Бойл, Сандра, Йенс Гад и др. музиканти.
Каквото и да се напише за Enigma, малко ще е, защото това е един бездънен извор на най-различни емоции и чувства, които човек може да изпита в рамките на едни четири минути например. И както обичам да казвам, за Enigma не се говори, тя просто трябва да се слуша, а слушателят трябва просто да се остави да бъде пренесен в един друг свят от музика, духовност и медитация...    

Няма коментари:

Публикуване на коментар